Кафето е сред най-консумираните напитки в цял свят и движеща сила за моето съществуване. Но и моят криптонит. През годините осъзнах, че имам чувствителност към кофеин и той лесно стимулира нервната ми система. Освен нужната доза енергия, другото е предимно напрежение и пасивна агресия. Липсата на движение през работните дни не допринася за подобряване на състоянието, а резултатите към края на седмицата наподобяват на бомба със закъснител.
Натоварените графици в последните месеци от старата година доведоха до прекомерна употреба на кафе, което в крайна сметка, дори не усещах да ми действа. Тогава ми светна лампичката, че чашка от ароматната течност не е достатъчна. Нито две, нито три. Бях се пренаситила и трудно усещах предишното действие на кофеина. През няколко години се старая да си направя „детокс“ като спра кафето за определен период, но този път беше по-дълъг от обичайното.
Цялостната идея беше да изкарам натрупаните запаси от кофеин в тялото, да пречистя организма си от всякакви енергетици и полека да се върна към само чашка кафе.
Започнах предизвикателството 3 дни преди новата година. Етапите, през които преминах мога да ги категоризирам по следния начин.
Етап 1: Боли ме главата!
Обикновено, ако не пия кафе до ранния следобяд, започва да ме боли глава и не приключва до следващия ден, а при спирането на кофеина винаги съм получавала главоболие, което е траело около 3-4 дни. Този път нещата бяха много по-зле от очакваното. Болката в слепоочията продължи повече от 13 дни. Признавам си, че на няколко пъти съгреших като приемах обезболяващи съдържащи кофеин, но на моменти не издържах и нищо друго не помагаше. Настроението ми започна да се променя и да преминава към „тъмната страна“. Липсваше ми всякаква енергия и по цял ден ми се спеше адски много. Бях готова във всеки един момент, независимо от позицията, просто да затворя очи и да се отдам на сладка дрямка. Изпитвах и странното усещане, че сутрешната ми рутина е нарушена. Стигах до кафемашината, поглеждах я и анализирах около минута какво трябва да правя. След това вместо да седна с чашка ароматно кафе в ръка да мъдря предстоящия ден, аз просто се наливах с вода, която очаквах да запълни празнината в душата ми.
Етап 2: Пасивна агресия
Към средата на месеца болката в главата изчезна, но остави след себе си едно недоволно чудовище. Настроението ми беше ужасно, постоянно се сърдех и непрекъснато си търсех поводи за драма. Опитах се да си създам нов ритуал, като пия чай рано сутрин, но определено не съвпадаше с предпочитанията ми. Плодовият ми беше неприятен за сутрешна напитка, а билковият ме оспиваше. Какаото никак не се връзваше за начало на деня и така си останах с бутилката вода в ръка. Енергията все още никъде я нямаше. Сънливостта си оставаше същата. Независимо, че консумирах повече захар, не видях промяна в енергийните нива. Кръвното ми си оставаше все така ниско. На няколко пъти се замислях да прекратя експеримента и да се насладя поне на една чаша кафе, но съумях да запазя волята си силна.
Етап 3: Все ми е едно
Третата фаза беше пълното безразличие. Не успявах да задържа вниманието си дълго върху каквото и да е. Нямах енергия, нямах желание за работа и постоянно ми се спеше. Чаках с нетърпение да дойде първият ден от следващия месец, за да започна да пия кафе отново. Още в самото начало не съм си поставяла за цел да го прекратя завинаги, а само да се прочистя. Може би вече бях успяла да се прочистя, защото спрях да усещам постоянното напрежение. Но пък ми липсваше рутината да държа чаша ароматно кафе в ръка, докато организирам деня си. Точно в този момент осъзнах, че за мен кафето е ритуал и удоволствие, но не когато прекалявам с неговата употреба в надеждата, че ще ми даде повече „сили“, за да довърша задълженията си.
Обратно към кафето
Изминаха общо 34 дни без кофеин и на първи февруари реших, че е време да се завърна към любимата си напитка. Не консумирам безалкохолни, нито сокове, така че двете неща, на които мога да се наслаждавам са кафе и вода. Първото – удоволствие за душата, второто за моите клетки. Направих си сутрешно кафе и успях да отпия не повече от 3-4 глътки преди да го зарежа. Беше ми достатъчно. Насладих се, но усетих лек прилив на енергия. Реших, че е достатъчно. Вторият ден се случи подобната ситуация. Усетих действието на кафето след няколко глътки и понеже трябваше да излизам го оставих наполовина. Третият ден дори не ми се пиеше. Беше странно, но приех този знак и не се насилих. Следващите дни редувах напитки с кофеин с такива без. Взех си и черен чай, за да мога да заменям понякога чистото кафе с друг енергитик.
Резултатите от този експеримент са впечатляващи поне за мен. Не очаквах, че съм толкова зависима и че ще имам толкова засилени симптоми на кофеинова абстиненция. Но голямата ми грешка беше, че спрях кафето отведнъж, което предизвика нетърпимо главоболие. Съветът ми е, ако мислите да се детоксикирате, то направете го постепенно. Намалете дневната доза, пропускайте по ден, след това по няколко, докато накрая достигнете своята цел. Моята първоначална мисия е постигната. Поне за сега не се нуждая от повече от кафе на ден, за да ме поддържа бодра, което си е огромен успех на фона на това, че преди няколко месеца пиех между 2 и 5 чаши кофеин ежедневно.
