Живеем във времена, в които най-накрая започна да се обръща внимание на менталното здраве. Все по-често младите хора се оплакват от проблеми като „бърн аут“, „паник атаки“ и депресия – индиректно свързани с „hustle“ културата. Наблягаме на кариерно развитие, поемане на допълнителни работни ангажименти и вечен стремеж да се изтъкнем, че сме преуспяващи.
Модерните разбирания ни принуждават да се вманиачаваме в изкарването на все повече пари и да работим по-усилено и по-усилено. Рядко си позволяваме почивка, а дори когато си вземем почивен ден, ние отново се фокусираме върху работните ангажименти за идната седмица. Менталното здраве бива оставено зад поредната затръшната врата, докато ние бягаме напред към големия успех и мечтите за ранно пенсиониране. Сядаме зад бюрото и вторачваме поглед в монитора, а за физическа активност, дори не може да става дума, защото ВСЕ (да, умишлено го изписвам с главни букви) „нямаме време“, пък и кой да се сети изобщо за каквато и да е активност, когато има толкова много работни задачи?
Отговарям ви веднага – не и ние. Мозъкът работи на друга честота, вторачен в светлото ни кариерно развитие и не го интересуват неща като спорт, освен ако не сте израснали в такава среда или нямате ясно изградена спортна дисциплина. Как тогава да се подсещаме, че е време да прекъснем връзката с работата и да се позанимаваме с физически дейности? Може би с помощта на смарт часовници и смарт гривни, които да ни напомнят да се вдигнем от стола и да отидем да се раздвижим. Защо не? Наистина ли са ефективни за подпомагане на спортната ни дейност? Мотивират ли да се движим повече? Влияят ли положително върху менталното ни здраве? Намаляват ли стреса? И могат ли да бъдат опасни за нашето здраве?
В съзнанието могат да изникнат много въпроси, свързани със спортните тракери и днес ще отговоря на голяма част от тях, опитвайки се да анализирам личния си опит с тези устройства и да достигна до изводи дали ще помогнат с подобряването на менталното ни здраве.
Започвам с малко предистория, а именно сблъсъкът ми с първата спортна гривна. Това се случи преди около 4 години и първоначално я използвах само, за да се информирам за часа, но след известно време ме хвана манията по следене на крачки.
Година (може би, дори малко повече) по-късно имах възможността да използвам току-що обявения Huawei GT 2 смарт часовник, който ми промени още повече представите за подобен тип „умно“ устройство. Дори му направих видео ревю, което можете да откриете тук. Мога да споделя, че определено това бе периодът, в който бях физически най-активна. Възможностите за тренировки, които предлагаше, опциите за следене на изхабени калории, изминати разстояния и дори малките „постижения“ в приложението си бяха чиста игра, в която да се включиш. Зарибявах се все повече към физически активности, а менталното ми здраве бе в своя апогей. Рядко се чувствах напрегната и спортните активности, ми спомагаха да преминавам по-лесно през изнервените и натоварени дни.
След това се прехвърлих към Huawei Band 6, който си беше нещо като по-удобна версия на умен часовник, заради силиконовата каишка. Макар да се води „гривна“ на практика поддържа голяма част от функциите на гореспоменатия часовник. Той буквално не слизаше от ръката ми, защото нямах никакви притеснения, че ще му увредя по някакъв начин каишката. С него за пръв път изпробвах възможностите за следене на тренировка с плуване. Въпреки, че съм много начинаеща в плуването и макар да се чувствах много несигурна, данните, които получих от първата ми „тренировка“ ме мотивираха все по-често да упражнявам водни спортове. Много се радвах, че такива приятни и ментално успокояващи дейности, горят толкова много калории. С един удар – два заека.
Периодите, в които гривната не беше на ръката ми и не ми напомняше да се раздвижвам се фокусирах предимно върху работни ангажименти и усещах как те полека ме поглъщат, а с тях се появяваше и все повече напрежение. Крахът на менталното ми здраве бе достигнат към края на годината. Бях спряла да упражнявам физически активности от няколко месеца, натрупа се умора от нерегулирания циркаден ритъм, а работните ангажименти се изсипваха като подаръци от чувала на Дядо Коледа към най-послушното дете на света. Настъпиха семейни проблеми, които макар и за кратък период от време успяха да пречупят менталното ми здраве напълно. Сутрин нямах желание да ставам от леглото, а вечер пък не исках да си лягам, защото знаех, че следват часове на будуване. Дните се трупаха, умората още повече. Знаех, че не мога да продължавам така и трябваше да променя нещо възможно най-бързо.
Помня, че беше слънчев януарски ден, седях пред прозореца и анализирах ситуацията. И тогава ми хрумна отново да сложа гривната и да направя точно 20-минутна тренировка, за да видя как ще се чувствам. Направих го – почувствах облекчение. На следващия ден си поставих за цел да тренирам 30 минути. В края се усетих по-малко гневна. Продължих да тренирам всеки ден, като в някои дни правех силови упражнения, в други – йога, а понякога дори бягах. Дали заради поставянето на нова цел (фокус) или заради самото физическо натоварване, менталното ми здраве отново се подобри. Циркадният ритъм се нормализира и умората изчезна. Знаех, че съм на прав път и продължих.
Замених спортната гривна с часовник. Huawei Watch GT 3 обедини полезния фитнес тракер с модерен и стилен аксесоар в едно изключително елегантно тяло. Признавам си, че той все още си е предпочитан спътник в спортните ми мероприятия, въпреки че е с метална верижка. При него открих пълното удобство на мултифункционален умен часовник, но в същото време ми бе много интересно да тествам различните „well-being“ опции, сред които: измерването на нивата на стрес, упражнения за дълбоко дишане, с които да се успокоите, ако сте в ситуация на силен стрес, както и дневните предизвикателства в приложението „Health“, които спомагат за по-доброто ментално здраве.
Последното устройство, което тествах е Huawei Watch Fit 2, и благодарение на него се фокусирах върху съня си. Заради по-малкото си тяло ми беше изключително удобно да си лягам с него и да отмервам качеството на съня. Направих си толкова много експерименти, че съм завършен изследовател на тази тема. Разглеждайки анализите в приложението, установих:
- Синята светлина, непосредствено преди сън, оказва негативно влияние върху заспиването и попадането в дълбок сън за по-дълъг период от време.
- Четенето на книга и избягването на синя светлина около час преди заспиване, спомагат за по-доброто наспиване и се събуждате по-бодри.
- Стряскащото събуждане, докато сте във фаза на дълбок сън, води до изтощение и раздразнение през целия ден.
- Нерегулираният циркаден ритъм е пагубен за продуктивността и води към състояния на отчаяние и депресия.
- Температурата в стаята също оказва влияние върху фазите на съня. По-топлата стая води до нарушаване на дълбокия сън и пробуждания през нощта.
В обобщение на горните констатации мога да заключа, че лошото качество на съня ме правеше раздразнителна и понякога дори унила през деня.
Тази година отново бях попаднала в подобна ситуация на споменатата малко по-горе. Натрупа се изключително много стрес от началото на пролетта и менталното ми здраве отново бе подложено на сериозно изпитание. Поддадох се на вредните навици – късно лягане, нередовно хранене, липса на всякаква физическа дейност. Резултатите веднага бяха на лице – качване на килограми, влошено състояние на кожата, косопад, постоянна умора и раздразнителност. Отново знаех, че е време за положителна промяна. Последните два месеца бавно се отдавам на физически активности, като отново забелязвам позитивно въздействие, особено върху менталното ми здраве. Именно заради това сядам да напиша този текст. Надявам се да бъде полезен поне на един човек, който е попаднал в мрачните обятия на влошеното ментално здраве. Физическата активност определено се отразява добре върху намалянето на нивата на стрес. Да, промяната сега не е толкова драстична колкото предния път, но реших да не се натоварвам твърде много до края на годината, а след нея – мисля да не спирам с физическата активност.
Ще използвам последните няколко редове да отговоря на част от въпросите, които зададох в началото.
Нека първо се опитам да направя кратко обобщение на връзката между физическото натоварване и менталното здраве. Упражненията стимулират секретирането на хормони, които доказано оказват позитивно влияние върху психиката ни. Дейности като бягане, увеличават нивата на допамин и намаляват производството на кортизол (хормонът на стреса). Активности сред природата пък спомагат за създаването на нови невронни връзки в мозъка и стимулират неговата дейност.
В този случай можем ли да кажем, че спортните тракери ще ни подпомогнат да сме физически по-активни? Според мен отговорът е ясен, но всичко е индивидуално. При мен известията и напомнянията, които получавам от устройството ме предизвикват да стана от стола, дори за кратка разходка като да си налея чаша вода. Важна е нагласата към тази „нотификация“. Нейната цел не е да ви наруши работния процес и постигането на мечтата за ранно пенсиониране, а точно обратното – да ви прекъсне преди да сте превишили нивата на стрес. Ако я приемате като полезно разсейване, то определено ще можете да се възползвате от нейните преимущества.
И не на последно място ще спомена и за опасностите, които крият смарт часовниците и гривните за нашето здраве. На първо място мога да спомена маниакалното следене на анализите. Хората, които използват устройствата предимно, за да контролират и намаляват своето тегло, могат да изпаднат в крайности и да тренират повече от необходимото с идея да достигнат поставените за цел „х“ изгорени калории. Преди няколко години се говореше активно сред специалистите и за възможните негативни последствия от следенето на качеството на съня. Отново може да се получи мания по подобряване на резултатите, което да доведе до нарушения в съня. Както се казва, тайната е в баланса. Не се старайте да сте перфектни във физическите дейности, опитайте се единствено да сте редовни, дори да е само за 20 минути на ден.
* Устройствата са ми предоставяни от марката за тест без никакви ангажименти. Текстът е написан спрямо моите тестове и лични впечатления.