Защо изхвърлих почти всички палитри със сенки за очи?

Искрено се възхищавам на хората, които изповядват изкуството на минимализма. Дълбоко в себе си вярвам и заставам зад възприятието, че предметите не ни правят щастливи. Напротив, обременяват и ни превръщат в свои роби.

Гримовете не са по-различни от всички други вещи. Точно както пълният гардероб с дрехи те кара да си кажеш „Нямам какво да облека“, защото си изгубен в многото възможности, така и сенките за очи се превръщат в поредното нещо, заемащо място на тоалетката, чието използване бихте пренебрегнали, вместо да вземате решение какво точно да си сложите на клепачите, за да ви подхожда на тоалета. По-лесно е да игнорирате, отколкото да се напрягате да мислите как да ги съчетавате. Нали?

Моята история

Изгубих вдъхновението си за красив очен грим още преди може би две години, но най-ясно го видях в началото на миналата пролет. Месеците затворена вкъщи ме направиха пасивна по отношение на гримирането. Не виждах смисъл в това да си слагам сенки след като ще си стоя вътре. Знам, че тук много инспириращи личности ще кажат, че трябва да го правим за себе си и да се „наконтиш“, дори да не излизаш е форма на самоуважение към нас самите, но също така е проява на любов към вътрешното ни аз и да не седиш пред огледалото да се дразниш, че очната линия не ти се е получила перфектна.

Истината е, че дълго след като излязохме навън не се завърнах към очния грим и все още не съм. Рядко намирам време сутрин да използвам повече от един цвят сянка върху очите си. Предпочитам да обърна специално внимание на кожата, да нанеса бялата козметика и да се порадвам на натурален грим, пред това да направя перфектното опушено око. Не казвам, че не харесвам сенките за очи. Напротив, голям привърженик съм им и назад във времето ги предпочитах много повече от червилата за устни, но в днешно време везните се накланят в полза на устните, въпреки постоянното носене на маски.

Колекцията ми

Ако трябва да направя една равносметка, мога да кажа, че имам не особено голяма колекция от сенки, но дори те са повече, отколкото един нормален човек се нуждае. Това включва около 13-14 палитри и над 10 единични сенки за очи и няколко мини палитри, обхващащи всички цветове на дъгата, без може би ярко червено и естествено богато изобилие от неутрални сенки.

Колко от тях използвам?

Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че използвам точно една целогодишно? Да, точно така. Тя дори не е на някой скъп бранд. Напротив, имитация е на палитра от високия клас, но пък ми допада изключително много и ако случайно някога реша да нося сенки прибягвам до нея. Имам и две, които използвам сезонно. Те отново са супер евтини, но ме инспирират да ги нося. Едната е само за летния сезон, а другата я използвам и през пролетта, заради розовеещите цветове в нея.

Това е! Три палитри на фона на толкова много, другите просто си седят и чакат да им изтече срокът на годност.

Как се реших да ги изхвърля?

Започнах пролетното почистване доста по-рано от предвиденото. Още в началото на февруари се почувствах, така, както всяка друга година – меланхолично. Имах нужда от промяна и вдъхновение, а част от ежегодишният ми процес на възвръщането им е отърваване от всички неща, които „ми изцеждат енергията“. Това включва основно гардероба и други вещи, с които се затрупвам и изхвърлям на всяко пролетно или есенно почистване.

Тази година незнайно откъде придобих смелост да отворя кутийте с козметика. Натъкнах се на гримове, които си седят необезпокоявано в продължение на поне 5 години! Срам ме е дори да го призная, но явно съм един голям Плюшкин по отношение на козметиката. Факт е, че тя ми е слабост още от ранна детска възраст, но това не ме оправдава по никакъв начин. Още по-срамното беше, че имаше няколко чисто нови палитри, които са си чакали своя ред да бъдат заснети за блога и след това да започна да ги използвам, но очевидно не съм стигнала до тях.

Замислих се по въпроса и реших, че е крайно време да бъда честна със себе си и да разчистя колекцията си. Старите палитри с изтекъл срок ги отделих в купчинка за изхвърляне, а тези, които са в срок и могат да бъдат използвани реших да ги подаря на близки, за да им вдъхна втори живот.

Как вземах решението кое да изхвърля и кое да запазя?

Процесът започна с въпроса „Колко често нося сенки?“, следван от „Някога ще успееш ли да ги изхарчиш, така че да не ги изхвърлиш пълни?“ и за финал „Колко нюд нюда ти трябват наистина?“.

Този път бях наистина честна към себе си и си давах ясната сметка, че колкото и да ги харесвам, няма да ги изхарча всичките. Площта, която имам на разположение за нанасяне на сенки е твърде малка, че да ми стигне цял живот, за да изхвърля всички палитри използвани докрай. А аз много мразя да изхвърлям пълни неща. Оценявам факта, че съм „облагодетелствана“ да притежавам дадено нещо, на фона на това, че има хора, които не могат да си го позволят и това ме мотивира да довърша до дъно.

Заради това си оставих тези палитри, които наистина бих използвала и ползвам към момента. Гледах тотално да избягам от възможността да запазя палитри със сходни цветове. Ако имаше такива – избирах тази, към която бих посегнала първа, ако трябва набързо да се гримирам.

Отделих си палитра в розово-лилавата гама, една в жълто-оранжевата, една със зелено-сини и брокатени, а за финал една с основни цветове за опушване и допълване на останалите. Всичко, от което се нуждая събрано в четири палитри. Осъзнах дори, че основната палитра не ми е сред любимите и бих я дала на някой, който ще я използва повече от мен, просто защото не се чувствам истински вдъхновена от нея и най-вероятно няма да я ползвам, но я оставих. Запазих я, защото ми е подарък и има сантиментална стойност. Не съм от хората, които се привързват към вещите, но понякога запазвам нещо за определен период, защото всеки подарък пази своята емоционална стойност за известно време. Най-вероятно на следващото почистване и тя ще замине.

Заключение

С този текст не искам да ви подтиквам към решението да премахнете колекцията си от гримове и след това да се обвинявате, а просто да се замислите за емоционалната ни връзка към предметите в това число и гримовете, които използваме, за да си донесем малко радост в определен момент от живота ни. Дали ни правят по-щастливи или отнемат част от енергията ни? Преценете сами за себе си, но опитайте да премахнете нещата, които вече не ви носят радост. Анализирайте след няколко седмици как се чувствате вече без тях и ако се усещате по-освободени или изобщо не се сещате за тях, давайте смело към по-сериозно разчистване. Понякога всички имаме навика да се затрупаме с вещи, които нямат никакъв смисъл и стойност за нашето съществуване. Просто бъдете смели и започнете с малка крачка!