Отдавна не съм ви показвала локации, които можете да посетите за еднодневна екскурзия, но ето, че настъпи моментът да ви разходя из пернишкия край до едно местенце, сгушено в полите на планината Черна гора и намиращо се на под 70 км от гр. София, а именно Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян“ или по-познат като Гигинския манастир.
Как се стига до Църногорския манастир?
Пътят до манастира от София ще ви отнеме малко над час. Има няколко маршрута, но преминаващият през гр. Перник е един от най-удобните и в добро състояние. Посоката, която се следва е село Батановци. Друг маршрут, който можете да изберете е през Божурище в посока гр. Брезник. През него не съм преминавала, но въпреки, че е по-кратък като разстояние, отнема най-много време.
Ако не разполагате с личен автомобил, можете да използвате автобусен транспорт от гр. Перник до с. Гигинци, а след това продължавате пеша още 5 км до входа на манастира. Имайте предвид, че наклонът е сериозен и ще ви трябва търпение, но по целия път има беседки, където можете да спрете и да си починете.
Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян“
Основан през 12-ти век, манастирът е бил светилник на вяра и устойчивост през вековете. Наложил се е като средище на обществения живот на българите от близките околии. По време на османското нашествие не е пострадал тежко и се е запазил, като ежегодно там се провеждало голямо пазарище. По-късно към 17-ти век турците приемат тържището като конкурентно на прохождащия Пиротски панаир и решават да подпалят светата обител и да я разрушат.
Няколко години по-късно започва възстановяването на манастира, като се премества до откритото наблизо лековито изворче, което днес може да се намери във вътрешния двор зад църквата. Тя пък е завършена през 1814 и в нея са запазени надписи от същата година. Обявена е за архитектурен паметник.
В годините до Втората световна война, манастирът остава без монаси. Превърнат е в концлагер, а след това в пионерски лагер. Накрая сградите се използват за обор и заради липсата на поддръжка започват да се рушат. През 1976 година, манастирът е обявен за художествен паметник на културата. Полека се възстановява животът в него и сградите се пригаждат за обитаване. Около 2006 година започва цялостна реновация на комплекса. Към днешна дата той е действащ и в него се отбелязват богослужения.
Манастирският комплекс
Комплексът се състои от широк двор с много цветя и пейки, подходящи при посещение с малки деца. В него са разположени църквата „Св. св. Козма и Дамян“, кулата-камбанария, манастирската сграда, магерницата, а в дъното на двора по стълбички се слиза до аязмото с лековитата вода.
Отвън пък има широк паркинг, а над него е разположено заведение, където можете да хапнете, ако не си носите храна.
Културни събития в региона
Веднъж годишно в средата на месец юли се организира Църногорския събор. На него се представят местната кухня, занаяти и традиции. Показват се как се правят погачите и баниците в този край и как се бие мляко, за да се направи мътеница. Демонстрира се как се изработват маските за обичая „Сурва“, сурвакарските костюми и плетива. Гостите на събитието могат да се запознаят с граовския фолклор и ритуалите при женене. Читалищата от близките села представят своята културна програма с песни и танци.
Какво още може да се посети в района на Гигинския манастир?
Ако сте верни последователи на духовния туризъм, то задължително се отбийте до Земенския манастир. Той е разположен на 40 км от Църногорския и към днешна дата е поделение на Националния исторически музей.
Друг много красив манастир е Горноврабчанския. Той е действащ женски манастир и се намира на 20 км южно от Гигинския.
Хората с малки деца, могат да се отбият до близкия зоокът „Алис“ в село Лесковец, които определено ще бъде вълнуващ за малчуганите. Там те ще имат възможност да видят отблизо най-различни и интересни животни.
За любителите на преходите пък бих препоръчала да се разходят по екопътеката „Поглед към девет планини“ в Рудина планина. Маршрутът не е от най-лесните и има сериозна денивелация за покоряване, но гледките разкриващи се през целия път си заслужават всяко усилие.
