Когато дойде есента се заражда желанието ми да използвам всеки удобен момент за разходка навън. Обичам лятото, не ме разбирайте погрешно. Но красотата на този сезон трудно може да бъде сравнена, с който ѝ да е друг. Дърветата се обагрят в прекрасна палитра от цветове, а времето сякаш забавило ход, донася спокойствие на инак напрегнатото съзнание. Това е една от многото причини да харесвам есенните разходки. Дори двучасово раздвижване ми помага да се откъсна от ежедневните задачи. Носи вдъхновение, разчупва еднообразието.

Често се чудим къде да „избягаме“ наблизо, защото рядко ни се отдава възможност за по-дълга почивка. Всичко, което е подходящо за еднодневна разходка е винаги добре дошло. А фактът, че планината Витоша е толкова близо до града, да не казвам, че направо си е в него, е повече от страхотен за бързи приключения.

Възползвала съм се от възможностите и познавам някои от пътеките в „предната част“ на планината, но никога не съм стигала до задната част или т.нар. южна страна.

Миналата седмица решихме да се разходим някъде наблизо до София и не след дълго чудене се озовахме в колата в посока към село Боснек, намиращо се именно в тази част на Витоша. Не съм ходила от тази страна на планината и ми беше интересно да я видя, предвид че есента протича с пълна сила. Определено не съжалявам за това решение. Убедих се още в самото начало, щом достигнахме началото на екопътеката.

Как се стига до извора „Живата вода“?

Пътят до селото отнема около час от София. Преминава се през магистрала Струма, а последните няколко километра са по тесен междуселски път в добро състояние. Щом влезете в селото, поемате вляво и ще стигнете до обособен паркинг за посетители на ПП „Витоша“.

За да достигнете т.нар. „Алея на Боснешкия карст“ трябва да се насочите към улицата от ляво до знака за път без изход. Продължавате по нея само напред и ще излезете по пътечката. Тя е сравнително полегата и продължава до изворчето и пещерата „Живата вода“.

Веднага щом излязохме от селото се изумихме на красивите гледки, които се разкриха пред нас. Хълмове обляни в златисти, оранжеви и червени цветове. Чуруликащите птички допринасяха за идиличната картина. Може би най-приятното бе напичащото слънце, което допълваше инак приятната разходка по сравнително полегатата пътека. За около час – час и половина с много спирания за снимки и без никакви усилия достигнахме до крайната дестинация – изворът „Живата вода“. Разстоянието в двете посоки е под 10 километра общо.

По самата пътека на няколко места има „спирки“ с дървени табели, които ви показват част от характерните за мястото дървесни и животински видове, както различните билки и цветя, на които може да попаднете.

Изворът „Живата вода“

„Живата вода“ е доста запомнящ се извор. Огромно впечатление прави издяланата от камък змейска глава, през чиято уста изтича водата. Интересното е, че водата често спира да тече за няколко минути, след което отново се появява. Разказват се легенди, че изворът разпознавал лошите от добрите хора, именно с това спиране, но все пак, ако попаднете там и водата не тече – поспрете, почакайте и тя отново ще тръгне. Смята се, че водата се събира в подземна кухина и когато се изпразни, тя спира да тече, докато отново не се напълни.

Изворната вода се счита за лековита.

До самия извор има изграден дървен заслон, който може да ви спаси при лошо време. Зад него пък продължава пътека, която води до друг извор и пещерата „Живата вода“.

Пещерата „Живата вода“

Тя се намира на около 300 метра от беседката в лявата страна на реката. Има малко изкачване, но се минава без усилие.

Входът на пещерата е малък и ще трябва да клекнете, за да влезете. Задължително трябва да си вземете някаква светлина, ако искате да я разгледате. По-голямата част от пещерата е с ниски тавани, така че внимавайте да не си ударите главата някъде. Във вътрешността е по-висока и там можете да се изправите спокойно. Оглеждайте се добре за местните обитатели. Тук-там се среща по някой прилеп.

Носят се легенди, че в тази пещера Св. Иван Рилски за първи път намира единение с Бога, а по-късно прекарва 7 години от живота си в пещера край Рилския манастир.

Какво още може да се посети в района на с. Боснек?

Ако разходката до извора не ви е достатъчна, можете да продължите по пътеката в посока село Чуйпетлово, а в обратна посока да минете по асфалтовия път покрай пещера Духлата.

Друг вариант е да се върнете до с. Боснек и после да се разходите в посока пещерата. Тя по последни сведения е заключена, но ако посетите кметството на селото, ще ви дадат ключ.

На излизане от селото в посока магистралата пък можете да видите Вековния дъб. Интересното за него е, че е на повече от шест века.

Нагоре по хълма от дървото се достига до тракийската крепост „Кръсто“. Тя датира от 4-3 век пр.н.е. Служила е за отбрана. Построена е на десния бряг на река Струма.