Колко пъти ви се е искало щом настъпи уикендът да се махнете от големия град, било то дори за няколко часа?
Ако отговорът ви е: „Всеки път“, то днешната статия е точно за вас.
Стартирам лежерно, точно толкова, колкото е и разходката, за която ще ви разкажа – към Костенския водопад.
Денят е петък, малко преди обяд, а ние е време да си тръгваме от тридневната почивка, която си взехме в средата на седмицата. Но преди да се приберем в София, решаваме да се отбием до водопада, към които в противен случай едва ли бихме тръгнали, а ако ни остане време след това да хвърлим едно око и на не много далечната крепост „Траянови врата“.
Костенският водопад се намира на около 100 км от София по автомагистрала Тракия в посока град Костенец. Интересното е, че в областта има три места, които носят това име. Водопадът се намира непосредствено след едноименното село, но за по-добра ориентация можете да следите знаците, водещи към хотел „Езерото“. Това е добра отправна точка, защото още след слизането от магистралата на отклонението за Момин проход ще намерите няколко указателни табели, които ще ви заведат на правилното място. Ние използвахме именно тях и бързо се ориентирахме в правилната посока. В края на селото се стига до нещо като „голям площад“, където има заведения, в които можете да хапнете нещо и да се подсилите, ако сте решили да посетите освен Костенския, също така и Скаловидския водопад.
За да стигнете до самия водопад, трябва да преминете по пътеката, която минава вдясно от „Терма Костенец“. Честно казано на мен пътят ми се видя като градска разходка в парка. Всичко е бетонирано и общо взето водопадът се намира на не повече от 200 метра от началото на пътеката. Има няколко местенца с пейки, където може да се седне за кратка „почивка“ или по-скоро, за да се насладите на красивата природа.
Интересен факт е, че на Костенският водопад, партиархът на българската литература – Иван Вазов посвещава цели две стихотворения – „Над водопада“ и „Водопадът плаче“.
Нещо, което трябва да спомена е, че горещо препоръчвам да посетите това място или в делничен ден, или по-рано сутрин, тъй като площадката до водопада е твърде малка и има огромна вероятност по-късно да стане пренаселено.
Правим последни снимки, качваме се в колата и потегляме към следващата ни дестинация за деня – крепостта „Траянови врата“.
