For English check here: Cherepish monastery – a marble in northwestern Bulgaria.
Преди около месец ви споделих с какво нетърпение очаквах времето да се затопли, за да мога спокойно да се насладя на приятните разходки навън сред природата. Миналата година се позастоях малко повече вкъщи и честно да си призная – това ми се отрази доста зле емоционално и психически. Затова пък от началото на тази си обещах да пътувам повече и да мърдам наляво и надясно, с и без причина.
През майските празници се възползвах да пообикалям – не на макс, а колкото позволяваше времето, но пък всяко едно бягство от града ми идваше като глътка свеж въздух.
Днес ще ви разкажа за едно спонтанно пътуване, без цел и дестинация, поне в самото си начало, но завършващо с много положителни емоции и най-вече – психическо разтоварване от напрегнатото ежедневие.
Пътешествието започва в петък ранен следобяд. Дестинацията е неясна, но посоката, в която пътуваме е град Вършец. Преди да го достигнем, рязко сменяме курса и тръгваме към Лакатник, за да пуснем „дрона“ и да направим малко готини снимки. Заради ограниченото време пропускаме разходката по екопътеката, но пък правим кратка кафе пауза и продължаваме напред. Отправяме се в обратна посока, но вместо да минем през планинския проход около село Миланово, този път решаваме да минем по живописно виещото се Искърско дефиле.
Не след дълго погледът ми се спира на указателна табела насочваща към едно място, което доста отдавна планирах да посетя – Черепишкият манастир „Успение Богородично“. Е, съдбата си казва думата и се отклоняваме в тази посока.
Манастирът е разположен в дефилето на р. Искър и е обграден от внушителни скали разделени от спокойно течащата река. Разстоянието от София е около 85 км, което го прави чудесна дестинация за еднодневна разходка, особено в горещите летни дни, тъй като там ще откриете бленуваната прохлада.
Пристигаме в манастира към 4 следобяд и първото, което откриваме е, че сме единствените посетители – това ни обнадеждава, че ще успеем да се насладим напълно на спокойствието, което излъчва това място.
Черепишкият манастир е построен по време на управлението на цар Иван Шишман около 1390-1398, но е разрушен при нахлуването на османците и възстановен отново през 1660 година. Според легендите, името му идва от костите на загиналите воини при битката с турските нашественици. През вековете, храмът е бил неколкократно опожаряван, но е оцелял и по време на Възраждането се превръща в просветно средище. Той е обявен за паметник на културата от национално значение.
Друг интересен факт е, че не един български поет е отсядал тук. Твърди се, че на една от терасите до стария храм се намира „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов„, където той е написал разказа „Една Българка“. Алеко Константинов също е възвеличал красотата на това прекрасно място в своя пътепис „В българска Швейцария“.
Едно от най-забележителните места в комплекса е черквата-костница, вградена в скалите. Тя се намира след входа вдясно. За да стигнете до нея, обаче трябва да изкачите доста стръмни стъпала. В църквата се пазят тленните останки на Ботевите четници, загинали за свободата на нашата Родина.
Малко по-надолу се намира и терасата на Иван Вазов. Тук можете да поседнете и да се насладите на спокойствието и шума на Искъра. Ако пък сте гладни, можете да хапнете нещо вкусно и традиционно в манастирската магерница.
В манастирската част на комплекса се помещава църквата, която е малка, еднокорабна и едноабсидна. Тя е запазила своя вид от 1612 година и в нея все още могат да се видят стенописи от миналото.
Мястото, което горещо препоръчвам да посетите е градинката, непосредствено до река Искър. Там можете да откриете красотата и силата на природата, както и да се насладите на абсолютното спокойствие. На втората тераса над градинката се намира гробът на Пимен Зографски, по чиято инициатива е възстановен манастирът през 17 век. В манастирския комплекс се съхранява и сабята на Христо Ботев, която след смъртта му е донесена и скрита от монаха Герасим.
След кратка почивка в градинката си даваме обещание, че ще се върнем отново някой ден и се отправяме към паркинга, за да се приберем вкъщи.
Вие посещавали ли сте това невероятно красиво място?
