Денят е събота, а алармата звъни в 5 сутринта. Влизам в банята и си плискам шепа студена вода – уж за разсънване. Пия първото кафе за деня, привеждам се в приличен вид и грабвам предварително опакованата раница. Излизам от вкъщи и с групичката се запътваме бързешком към спирката, за да не изпуснем автобуса към крайната ни цел – храм-паметника „Александър Невски“. Там би трябвало да ни очаква автобус/микробус на туристическа агенция, с който да стигнем дестинациите си.
Пристигаме като по часовник в 07:10, навън е 5 градуса, ръцете ми измръзват, следвани от краката и задните части, а гладът от недоспиване ме разяжда отвътре. Отварям раницата и изваждам един от приготвените от мен сандвичи. Изяждам го за секунди и вече с малко повече спокойствие мръзна и чакам автобуса/микробуса с регистрационен номер завършващ на 19. А него го няма! Еййй, агенцията, нали трябваше да сме 20 минути по-рано, за да се настаним и прочие? Студено ми е, гладна съм, а часът е 07:20… Става 07:33, а на хоризонта се задава един прекрасен бял лебед (микробус) Iveco, преминаващ през близката гърбица без помен от спирачка. Не съм много впечатлена, нито доволна (за сега) от транспортното средство, закъснението, студа, а най-вече от глада, който не спира да ме тормози. Групичката от около 20 човека се събира сравнително и изключително бързо. Туроператорката прави последна бърза обиколка на „Александър Невски“, за да е сигурна, че всички сме налични. „Еййй, наш’те, събрахме се!“. Сега вече е време шофьорът да вкара първа предавка и да тръгваме, все пак кое време стана… 07:42.
Тръгваме, а туроператорката (дама на възраст, с облекло напомнящо ми за Индиана Джоунс и видимо много исторически и географски знания) започва да се мъчи с микрофона в микробусчето. Чува се пращене, вижда се размахване на ръце, след което от най-предната седалка се чува следната питанка: „Чувате ли ме?“. Следва отговор от нас, че не се чува, при което историята се повтаря още 2-3 пъти. Накрая шофьорът се протяга, докосва нещо и гласът на туроператорката изпращява с пълна сила във все още спящите ни души. Започва дълго и неспирно обяснение за гр. София, кв. Горна Баня и всяко едно населено и не много населено, всъщност дори ненаселено място. След час неспирна историко-географска лекция, решавам да сложа слушалки в ушите и да подремна – все пак доста път и обиколки ме очакват. През съзнанието ми преминават мисли за сандвичи, пици, манджи и кюфтета, съпроводени от литри кафета. И така, докато не достигаме до първата си дестинация – Рупите. Мястото на Ванга, мястото, където са направени множество предсказания, от които значителна част са се сбъднали.
Още със слизането от микробуса, оставам без дъх. Говори се, че именно тук в местността Рупите се концентрира космическа енергия, която може да бъде усетена от всеки човек. С навлизането в местността, човек наистина усеща една по-особена енергия, но тя може и да се дължи на минералните извори, които се намират из цялата местност. Стори ми се доста интересен фактът, че местността Рупите се намира в кратера на единствения за територията на България вулкан. Всъщност този вулкан, познат като „Кожух“ не е активен от плиоценската епоха или с други думи – от повече от 1 милион години.
Когато човек пристъпи през портите на комплекса и се огледа наоколо, веднага му прави впечатление големият кръст разположен върху скалата. Много хора го свързват с вярата, но той всъщност е мемориален кръст вграден в изстиналата лава, направен по заръка на Ванга, в памет на загиналите от изригването на вулкана „Кожух“. Според нея на това място преди хиляди години е имало селище Петра, което е било погубено от горещата лава, а загиналите искали да бъдат почетени и запомнени. Също така е интересен фактът, че кръстът е проектиран така, че да може да бъде изкачван от посетителите, което трябва да символизира пътят на Иисус към Голгота.
Точно срещу кръста се намира храмът „Св. Петка Българска“ (който ще разгледам за финал), а между тях се озовава горещият минерален извор, чиято вода извира на 75° и е със силно съдържание на сяра. Говори се, че водата е лековита и има способност да лекува кожни заболявания, бъбреци, жлъчка и т.н., но аз горещо(хаха) не препоръчвам да се къпете в извора. Ако все пак решите да използвате целебните свойства на водата, то тогава е препоръчително да си налеете вода от горещата чешмичка и да пиете от нея в умерени количества.
В местността се помещават три извора, които са свързани помежду си. В тях може да забележите, че плуват стотици малки рибки и водни костенурки. А флората и фауната около тях са забележителни.
Край последния от трите извора има създадена малка зоологическа градина, където се отглеждат едни от любимите птици на Ванга – токачки. След смъртта на пророчицата, те се отглеждат като свещени птици. А в едно от огражданията можете да се полюбувате на един прекрасен паун. В езерото срещу градината, можете да видите много водни костенурки, дребни и големи риби. Не забравяйте да се порадвате и на свободно придвижващата се из парка котка.
След това се отправяме към към горещата чешма, за да я видим. Не посягайте към нея, защото можете да се изгорите от водата. Тя също извира на около 75°.
Полека се отправям към местата, които е обитавала пророчицата. Пътечката от горещата чешма ме води право към постройката, в която тя е посрещала болните и нуждаещи се от помощта й.
Тази постройка се състои от три помещения, като само две от тях могат да се видят от посетителите. Тук няма какво толкова да се разгледа, тъй като и двете помещения са изключително скромни и се състоят от места за сядане и масичка пред тях, както и няколко икони по стените.
По интересна за разглеждане е другата постройка – къщата на Ванга. Тя е построена през 1970 год., като Ванга я посещава само през деня, а вечер се прибира да нощува в гр. Петрич. Но поради влошено здравословно състояние и невъзможност ежедневно да пътува от Петрич до Рупите, през 1994 год. тя решава да се премести за постоянно в местността Рупите.
Къщичката се състои от повече помещения от постройката, където е посрещала нуждаещите се. В началото на дългия коридор, преминаващ през цялата къща се намира една от спалните, в която има легло и ракла пригодена да бъде мека мебел, на която може човек да поседне или дори да се излегне. На перваза на прозореца забелязвам няколко разнообразни предмета, за които мога само да предполагам, че са й дарени приживе от нейни посетители/приятели. Всъщност в тази стая се учредява фондация „Ванга“ през 1994 год. Следващата стая също е спалня, която е още по-скромна, а в дъното на коридора, откривам всекидневната (както аз я наричам), където са разположени места за сядане, маса и камина. Разхождайки се из къщата, ще ви направи впечатление колко скромно е живяла великата пророчица Ванга.
Сега вече идва времето да се отправим с групата към храма „Св. Петка Българска„ и манастирската част на комплекса. Минаваме по мостче, което ни отвежда право към храма. Централната част на храма е изографисана по волята на Ванга, с образите на страдащи и измъчени хора, каквито ежедневно търсят нейната помощ.
Влизайки в храма ставаме свидетели на служба, която се провежда само през почивните дни в точно определен час. Хората палят свещички и се молят за здраве и късмет.
В ляво на храма откриваме магазинче, от което могат да бъдат закупени книги и DVD-та с филми за Ванга, както и най-различни икони. Също така, ако събирате печати за 100-те национални обекта, то точно тук можете да получите своя печат. В дясно от храма „Св. Петка Българска„, се намира гробът на пророчицата. А зад храмът се намира построената през 2002 год. „манастирска част“, където пътуващите от далеч могат да отсядат. Също така в тази манастирска част се намира „Изложбената зала“, която представлява не много голяма стая с телевизор, в която се прожектират филми за Ванга (те могат да бъдат закупени от магазинчето).
След разглеждането на храмовата част се отправяме с групичката към изхода на комплекса, където си казваме по едно „Чао!“ със статуята на пророчицата, защото всички сме сигурни, че един ден отново ще се върнем на това свято и необичайно място.
Напускаме комплекса, качваме се в микробусчето и се отправяме към следващата ни дестинация… Роженски манастир и Мелник 🙂
