Денят е събота, а аз се събуждам в „ранни“ зори около 10 и се отправям към кафе машината. Пускам си едно кафе и отивам на терасата, за да го изпия на чист въздух, въпреки повишаващите се температури. След час лафчета и закуска под формата на банички се заражда една приятна идея за екскурзия до не толкова далечното село Лиляче, обл. Враца. Там очакваме да открием така известния природен феномен Божият мост.
Около 13 часа се качваме в колата, минаваме през близкия магазин, вземаме енергийни напитки и някое сладко десертче и тръгваме от гр. Монтана към дестинацията ни за този ден – Божият мост или както местните го наричат „Жабокрек„. Там трябва да попаднем на прекрасен скален мост формиран над пещерни лабиринти в сърцето на чудна гора.
След около 30 минути пристигаме в село Лиляче от където се отправяме извън селото към природния феномен, който се намира само на около километър. Пътят в селото определено не е сред най-хубавите, а този между селото и Божия мост е черен, но сравнително приличен. През цялото село, както и по черния път има указателни табели, така че лесно можем да се ориентираме на къде да поемем. Ако пък не се справим с табелите, то Google Maps и бабите и дядовците в селото ще ни помогнат да поемем по правилния път.
И ето, че за общо 40 минути стигаме до нашата дестинация – Божият мост. Паркингът в края на черния път се намира точно до руините на стара римска крепост, през която има пътечка водеща към феномена.
Едва на около 300-400 метра от римската крепост се намира и самият Божи мост. Той представлява естествен скален мост образуван от Лиляшката бара, която е формирала това образувание в продължение на стотици години. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана, които са по-познати в спелеологията като комини. Към пещерата има цели три входа, които са свързани помежду си, а феноменът е заобиколен от екопътека, която минава по самия мост. Също така местните хора са се погрижили да направят на няколко места пейки и масички, където хората да могат да отдъхнат сред чудесната природа.
Според местните легенди, името на този феномен е произлязло от това, че реката е била пълноводна и често е заливала всички мостчета по протежението й, освен един – Божия мост.
След обстойната разходка из това чудно място си събираме багажа и се отправяме към вкъщи, а мисълта за красотата на нашата природа ще ни държи до следващото приключение към което се отправим.
Ако искате да избягате от натоварения град, да се разхладите из природата и да се насладите на зеленина, то определено трябва да посетите това невероятно място. Ако пък планирате по-дълго пътешествие в района може да намерите още много невероятни места.
