/Част 1/
…Часът е почти един, а ние навлизаме в село Рожен. Първата ни отбивка тук ще е Роженският манастир, а след това ще се отбием до самото селце, което е изключително малко, но запазващо в себе си автентичната българска архитектура, на която ние ще можем да се насладим макар и за кратко. Минавайки през селцето ни заявяват, че автобусите не могат да се качат до Роженския манастир, тъй като пътят не предразполага това, но ние все пак изваждаме късмет, защото сме с микробус и ще успеят да ни закарат до горе. Е, сега вече „белият лебед“ ме очарова, защото ще ми спести около километър катерене с няколко килограмова раница. 🙂
След няколко не много приятни завоя се изкачваме на върха и се озоваваме на паркинга на Роженският манастир, от където се открива прекрасна панорамна гледка. Правим по няколко снимки и бавно се отправяме към входа на манастира.
Роженският манастир е средновековен манастир, чието съществуване датира от 13ти век. Информацията относно съществуването му е доста спорна, тъй като през 17ти век е опожарен манастирският архив и архивите за създаването му са напълно унищожени. През 19ти век между България и Гърция възниква спор относно собствеността над манастира, като този спор се решава окончателно през 1921 год. от Арбитражния съд в Хага, който предопределя собствеността в полза на България.
Роженският манастир е един от най-важните религиозни центрове в България. Още от самото си създаване, той е подчинен на вселенския патриарх и е независим от местния мелнишки митрополит. Тази привилегия се дава само на най-значителните обители в православния свят. Нещото, с което е известен този манастир е чудотворната икона на Св. Богородица Портаитиса. В Роженския манастир можете да видите оригинално копие създадено през 1790 год. от монаха зограф Яков Иверски, създадено специално, за да бъде поставено в този манастир. Оригиналът на тази икона се намира в Атонския манастир Ивирон.
След като разглеждаме манастира се отправяме към незавършената църква „Св. св. Кирил и Методий” или по-позната като църквата на Яне Сандански, която се намира на около 500 метра от Роженския манастир. Тази църква е построена по инициатива на Яне Сандански, но така и никога не бива завършена, защото той е убит преди да я завършат. Точно пред църквата откриваме и гробът на Яне Сандански. За тези, които не знаят коя е тази личност ще спомена само, че е български революционер от 19-20 век, по-известен като Пиринския орел, Старика, Сандан паша. Деец на Върховния комитет и ръководител на Серския революционен окръг на ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация).
След като разглеждаме и тази църква се качваме в микробусчето и се отправяме към село Рожен. В централната част на селото попадаме на няколко сергии на местни хора, които продават най-различни домашно приготвени сладка, популярното мелнишко вино, декорации и естествено магнити за колекционерите. Веднага се хвърлям на сладката, които ми предлага една прекрасна баба и решавам да си взема домашно сладко от къпини (сладкото е чудесно!), както и симпатично магнитче.
След кратката почивка от 20 минути в селото е време да се качваме в микробуса и да се отправим към последната ни дестинация – Мелник.
Пристигаме в най-малкия град в България около 2 часа следобяд на 20+° и получаваме ясни инструкции, че в 4 трябва да сме приключили с разглеждането и да сме в микробуса, за да се прибираме към София. Потвърждаваме часа, грабваме раниците и се отправяме на туристическа обиколка из Мелник.
Първото място, към което се отправяме е известната „Кордопулова къща„. Тя представлява частна възрожденска къща-музей, в чийто приземен етаж се намират винарските изби. В тях се произвежда прочутото мелнишко вино, което може да бъде открито само в района на гр. Мелник, защото се произвежда от специален сорт грозде (Широка мелнишка лоза), което не може да бъде открито никъде другаде по света. Бонус за любителите на виното е, че ви дават възможност да дегустирате от виното, което произвеждат, както и след това да си закупите бутилка, ако ви хареса.
След разглеждането на къщата решаваме да се разходим из руините на древната крепост помещавала се в Мелник, а след това да се отправим към някоя приветлива механа, където да хапнем нещо традиционно за този край.
И така след като разглеждаме градчето, се отправяме към механа „Мегдана„, където решаваме, че ще обядваме. Отваряме менютата и за наше съжаление не забелязваме нито една по-специална „манджа“, за това момчетата се нахвърлят на татарски кюфтета с гарнитури, а аз от своя страна избирам скара, пилешка супа и пърленка с чесън (мм, да ще се наложи да ме изтърпите в микробуса до София). Храната не ме очарова особено, но за сметка на това оставам впечатлена от чашата червено вино, която ми поднасят към нея. За финал на обяда, управителят на механата ми заявява, че ще ми даде бутилка от виното за цена от 5 лв., на което аз се съгласявам въпреки, че дълбоко в себе си знам, че ще ми продадат менте (грешка, оказа се, че е точно каквото трябва).
Ставаме от механата и се отправяме за сувенири, а след това към микробуса, за да се приберем в София, където пристигаме на 4° и с ужасен вятър… а на следващия ден завалява последният сняг за тази зима. 🙂
Това беше не много краткият ми пътепис за едно приятно еднодневно бягство от забързаната и не винаги приятна столица. Също така и част от проектът ми за обикаляне на 100-те национални обекта. Мелник и Рупите са две страхотни места, които горещо препоръчвам на всеки да посети поне веднъж, колкото до Роженския манастир – той е неизменна част от посещението на Мелник. 🙂
