Живея в София от доста време и ме е срам да призная, че само един единствен път съм се разхождала в близката планина – Витоша. Тя, както знаете не се намира на 300 км от града, напротив в рамките на 10-15 минути с градския транспорт и сте в подножието й, но това не означава, че не е супер трудно достъпна за мен. Тъпото е, че винаги си намирам оправдание да не направя, дори кратък излет, независимо, че знам колко добре ще ми се отрази такова бягство.
Тази година реших да поправя грешката си и при всеки удобен случай да намирам някоя пътека в планината, по която да се разходя, за да мога да опозная местата, които ме заобикалят, а не само да мрънкам, че нямало нищо ново и интересно около мен.
Днес ще ви разкажа за разходката ми към Боянската църква и Боянското езеро.
Църквата се намира в едноименния квартал и до нея може да се стигне лесно с градски транспорт. Автобус 64 от Зоопарка стига до Боянското ханче, а след това трябва да походи около 300 метра до входа й. Ние излязохме от вкъщи малко преди обяд и за около 20 минути с помощта на градския транспорт бяхме там.
Боянската църква е изградена на три етапа. Първата част – източната е построена през 10-ти век, а през 1979 година е включена като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тя е световноизвестна със своите средновековни стенописи запазени и до днес, които датират от 12 век.
Освен на архитектурата и историческата стойност на църквата, в двора можете да се насладите и на прекрасна зеленина и няколко пейки, на които да отдъхнете и да се полюбувате на чуруликането на птичките.
Боянската църква е част от 100-те Национални туристически обекта.
След като разглеждаме църквата и си вземаме печати за книжките се отправяме в посока Боянското езеро. До началото на екопътеката има около 300 метра в самия квартал, които са и най-трудните от целия преход.
Пътеките, по които можете да поемете са общо 3, но ние избрахме най-дългата и полега от всички тях. Целият преход до езерото ни отне около час, но на няколко пъти спирахме, за да погледаме пейзажите, които се разкриваха пред нас. Хубавото е, че оцелихме да се качим нагоре в доста чист ден и буквално можехме да видим пред нас Стара планина. За съжаление маркировката на няколко места липсва или е подвеждаща, заради което ни се наложи да използваме топографска карта на телефона. Моят съвет е да си изтеглите приложението Oruxmaps и да си качите официалната топографска карта на България, за да се сигурни, че накъдето и да тръгнете винаги ще имате актуална офлайн карта с вас. По пътеката, която минахме има една чешмичка, която може да ви е ориентир.
Нещата, които трябва да знаете за езерото са, че то е изкуствено създадено, преди това е било блато, което е захранвано от няколко извора. Освен това е адски фотогенично. Снимките там стават нереални и дори нямат нужда от обработка след това.
Ние поседяхме там около 40-тина минутки, защото стана малко пренаселено, но успяхме да си отдъхнем добре и след това да поемем обратно по пътя надолу и към следващата ни спирка – близкото място за хапване.
