От началото на април очаквах с нетърпение да дойдат Великденските празници, защото са сред най-любимите ми в календара. Пролетта е в разгара си и времето навън сякаш те предизвиква да се разходиш сред прекрасно раззеленилата се природа и цъфнали цветя.
Празниците настъпиха, а с тях и дългоочакваната почивка. Решихме да се приберем „вкъщи“, за да видим роднините, пък и да избягаме малко от пренаселения и често мръсен град. Една от целите ни за тази ваканция бе да посетим няколко дестинации, където да се разходим чисто „туристически“, да се насладим на природата и естествено да направим по някоя красива снимка, с която да запечатаме спомена.
Едно от местата, които решихме да посетим през поредния почивен ден бе близкия град Берковица, където да се разходим и да хапнем нещо вкусно. Разгледахме набързо предложенията на чичо Гугъл и си избрахме две дестинации, съобразно облачното и дъждовно време.
Първото бе популярният Клисурски манастир, разположен на няколко километра след града в посока гр. Вършец, а второто – отдавна изоставеното Берковско Кале.
Самата местност Калето се намира на близкия северен хълм в града. До нея може да се стигне с автомобил по асфалтиран път или ако сте по-големи ентусиасти – пеша. Едната ви възможност, ако сте решили да използвате кола е да преминете през моста, прекосяващ Берковската река в близост до Лесотехническата гимназия, а вторият път е през другия мост отвеждащ ви към близкия хотел Воденицата. Имайте предвид, че навсякъде има указателни табели, които ще ви заведат на правилното място.
Ако искате да използвате някакъв ориентир, потърсете „Ловния дом“ – прочутото място за сбирки от 90-те и ранните години на 2000. Той вече е само руини, но жителите на града лесно ще ви упътят накъде трябва да поемете. Честно казано се почувствах малко носталгично, когато видях рушащата се сграда, защото я помня като едно от най-оживените места в петъчно-неделните дни. Като малка, често го посещавахме семейно, но от последното ми „идване“ са минали над 15 години. Ако сте любители на изоставените постройки, може и да му хвърлите едно око, но не гарантирам какво ще откриете вътре. Бъдете внимателни!
Пътят за Калето се вие ляво от Ловния дом и на не повече от 500 метра се достига до широка поляна, където можете спокойно да паркирате. От общината са се погрижили да направят няколко пейки и беседка, на които да отдъхнете, ако сте извървели целия път пеш. Също така има и изградено барбекю, което можете да използвате за пикник на това бих казала супер спокойно място. За целия ни престои успяхме да срещнем само един човек, който си разхождаше кучетата в местността.
Поляната ви отвежда по два пътя – първият е нагоре към откритата площадка, а другият към руините на старата крепост.
Пътечката към билото не е много дълга – може би около 300 метра и там няма да намерите нищо повече от основите на античен храм, но гледката, която се открива от това място е зашеметяваща. В супер слънчево време не съм сигурна как изглежда, но ние попаднахме там в облачно и гледката на буреносните облаци впиващи се във върховете на Стара планина си изглеждаше доста внушително. За съжаление на билото няма пейка, на която можете да поседнете, за да се насладите на откриващия се пред погледа ви пейзаж, но ние използвахме основите на храма и подишахме чист въздух, докато очите ни се радваха на красивия хоризонт.
В дясната страна на табелата на върха се извива пътечка надолу, която съм почти сигурна, че стига в долната част на града, но тя е малко по-стръмна и честно казано не стигнах до нейния край.
След като се върнахме на откритата поляна, решихме да разгледаме и останалата част от руините. Историята разказва, че мястото се е използвало като старо укрепление по време на Втората българска държава. Мястото имало добра зрителна връзка с много други крепости по поречието на р. Огоста, Бързия, Ботуня и Златица и при сигнализация било лесно включвано в отбранителнителните действия. Много свидетелства твърдят, че през V век е бил изграден на това място голям епископски комплекс, което се потвърждава от откритите руини на двете ранохристиянски църкви.
При археологическите разкопки на това място са намерени монети от времето на Иван Срацимир. Открити са още материали от тракийското поселение по тези земи. Над югоизточния склон са намерени доказателства, че през ранните периоди на римската империя също е имало обитатели, които се занимавали с рударство и промиване на злато.
След кратка разходка и множество снимки на това красиво, но отдавна забравено място си събираме багажа и потегляме към вкъщи с надежда, че Берковското кале отново ще бъде възродено и ще стане все по-посещавано от бъдещи туристи.
Кое ви е любимото забравено кътче в България?
*Всички снимки са направени с Huawei P30 и не са обработвани с Photoshop.
