Петък сутрин. Слънцето отдавна вече е изгряло, термометрите постепенно надигат скалата си, отчитайки повишаващите се градуси и на фона на развиващата се лятна идилия – ние скучаем. В съзнанието ни тихо се промъква идеята „да избягаме от града, макар и за кратко в търсене на тишина и хармония“. Някъде, където ще открием зеленина, чист въздух и най-вече спокойствие.
През главите ни пробягват мисли за най-различни дестинации, но една от тях успява да ни грабне още от първия момент – Дряново и по-специално Дряновският манастир и пещерата Бачо Киро.
След бърза организация се качваме в колата и потегляме от гр. Стара Загора към зеления рай на национален парк Българка – Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“. Пътят до там е около 100 км (считано от началната ни точка), като ние избирахме маршрута, който преминава през връх Шипка. Ако за пръв път се озовавате в региона – определено има какво да видите. Можете да се разходите из прекрасния град Казанлък, а след това да се отбиете до Долината на тракийските владетели и да разгледате прочутата могила „Голямата косматка“. След това не пропускайте да влезете в село Шипка и да хвърлите един поглед на храм-паметника „Рождество Христово“ и да си вземете печат за 100-те НТО. Когато приключите със снимките, може да се качите в колата и да се отправите към самия връх Шипка. Там непременно трябва да спрете, за да притаите дъх над величествения паметник, а след това да обядвате на някое от заведенията, които ще откриете там. Следващите места по пътя, които можете да посетите са: Етнографския музей „Етъра“ (за който ще си поговорим скоро), гр. Габрово и музея „Дом на хумора и сатирата“.
Ние вече бяхме посетили всички тези места, за това се отправяме директно към гр. Дряново. След около час и половина се озоваваме почти пред Дряновския манастир, но ни прави впечатление, че има адски много коли, които са паркирани отстрани на пътя. Оказва се, че точно днес се провеждат годишните тържества по случаи Априлската епопея. В тях се включва и възстановка на битката при Дряновския манастир. Тръгваме надолу по пътя и влизаме в манастира. Посреща ни китно устроен двор с места, в които са разположени музейни експозиции. След входа в ляво, например, се помещават експонати от находки, открити в района. Сред тях са битови предмети, сечива и др., а веднага след това се намира и музейната експозиция, свързана с историята на Априлското въстание. Там можем да видим част от личните вещи на въстаниците, оръжия и дрехи.
В дясно пък се намира манастирската обител и ресторанта, в който според думите на Алекс правят най-вкусната боб чорба.
Продължавайки напред виждаме паметника-костница, изграден в чест на загиналите в Априлската епопея. А след това и манастирското магазинче, където откриваме най-различни сувенири, сред които магнитчета, керамика, малки бутилчици ракия и т.н. В края на двора се намира и мостчето, което ни отвежда извън манастира към чудна поляна с детска площадка и сцена. Там се разиграва сцена от битката при Дряновския манастир. Прекарваме почти час, след което поемаме към пещерата Бачо Киро.
Тя е първата благоустроена пещера в България с дължина от 3,6 км. В нея са намерени едни от най-старите следи от хомо сапиенс. Вземаме си билет за късия маршрут, поради липсата на по-голяма група и влизаме. Вътре откриваме най-различни пещерни образувания, сред които и внушителни сталактити, сталагмити и сталактони. Обиколката е сравнително кратка, но пък ни дава достатъчно добра картина за цялата пещера.
След като прекарваме известно време на върха, решаваме да се върнем обратно и да се приберем, но спомена за откриващия се пред очите ни зелен рай ще остане в съзнанието ни до следващото приключение, към което се отправим.
